[ Ссылка ]
Увеличение на приходите от 9.5%, разходи за 52.5 млрд. лв. и дефицит от почти 4.9 млрд. лв. - това са основните параметри на Бюджет 2021, според публикувания на страницата на Министерството на финансите законопроект. Димитър Бранков от Българската стопанска камара смята, че това съвсем не е бюджет, който може да отговори на предизвикателствата от коронакризата.
Димитър Бранков, БСК: "Очаквахме една по-солидна подкрепа за бизнеса. Аз само ще спомена, че предвидените 300 млн лева по т.нар мярка 60/40 всъщност ще покриват процедури, които изтичат до края на тази година, т.е нищо не се предвижда по тази мярка и не е бюджетирано за следващата година и от тази гледна точка покрепата за бизнеса е с относително скромен размер."
В същото време има изключително радикално увеличение на разходите за социални дейности- отбелязват от БСК- със 7.8 млрд. лв. Това е с 3.8 млрд. над нивото, което правителството предвиждаше в актуализацията на тазгодишния бюджет и макрорамка.
В законопроекта за държавния бюджет за 2021 година е разписано минималната пенсия у нас да стане 300 лева, а най-ниската заплата 650.
Димитър Бранков, БСК: "Част от тези увеличения, разбира се, са обосновани от гледна точка на изоставането на пенсиите от средната заплата през последните години. Имаме решения, които са еднократни, действащи само 2021 година и огромно нарастване на държавния дълг като дял от БВП през 2023 година, поне това са заявените намерения и това съотношение ще надхвърли над 28% от БВП."
Икономистът Десислава Николова също е на мнение, че по време на криза е силно противопоказно да се увеличават социалните разходи, защото това при запазване на данъци неминуемо ще доведе до нов дълг.
Десислава Николова, икономист: "Моите колеги икономисти неслучайно казват, че бюджет 2021 година е даване на пари на калпак. Защо го казват това? Социалния характер на тези разходи е по-скоро да се предоставят средства на хора, които са засегнати, т.е. на най-уязвимите групи на обществото, докато чрез отпадане на подоходния критерий на практика се предоставят средства на всички независимо от техните възможности, което е меко казано несправедливо, абсурдно и влагане на един ресурс, който може да бъде насочен към доста по-ефективни мерки, да речем към бизнеса."
Според Десислава Николова:
Рискове:
- Липсват конкретни мерки, насочени към бизнеса за справяне на последствията от COVID-19
- Увеличаване на заплащането в бюджетната сфера – не толкова сериозно засегната от коронакризата. Съществува риск други групи да поискат увеличаване и то да се случи. През 2021 г. се предвижда увеличение с 20% на заплатите в общинските администрации и с 10% на заетите в бюджетната сфера.
- Прекалено оптимистични прогнози за спад от 3% на БВП. Това се случва на фона на очаквани спадове от 4,7% за световната икономика и от 8,3% в Европейския съюз.
- През следващите три години управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде между 4.5 и 6.8 млрд. лв. Предвиденият размер на дефицита на сектор “Държавно управление” през периода 2020-2021 г. е почти 12,4 млрд. лв., което е абсолютен рекорд за две последователни години и представлява сериозна опасност пред устойчивостта на публичните финанси.
- Социалните плащания трябва да бъдат насочени към определени групи, затова се наричат социални. Не бива да отпада критерият за доход при детските надбавки. Този ресурс или част от него може да бъде насочен към предприятията и бизнеса и би създал по-голяма ефективност. Обявяваните мерки са свързани с подкрепа на потреблението, но се пропуска моментът, че бизнесът е този, които осигурява работни места и потребление. В условия на криза потреблението се свива и населението не потребява, а спестява.
- В периоди на криза е силно противопоказно да се увеличават социални разходи. Увеличени социални разходи при запазване на данъци води до нов дълг. Този нов дълг през следващите 3 години ще доведе до:
- Увеличаване на тежестта за бизнеса под една или друга форма
- По-високи данъци
Икономистите са единодушни, че бюджет 2021 има твърде много пропуски и в този му вариант крие сериозен риск за страната ни, един от които е да загуби реномето си на държава с ниско равнище на дълг.
