Преди 78 години на днешния ден България спасява близо 50 000 евреи от сигурна смърт - една от спасените разказва детските си спомени за Холокоста.
"В нашата махала имаше българчета, еврейчета, циганчета. Никой не се питаше "Кой какъв е", казва Виктория Атанасова.
Децата не подозирали, че в Германия се прави списък. И те влизат в него. За всички евреи се казва завоалирано, че е намерено "окончателно решение". В превод: "Унищожение", казва Виктория Атанасова.
"Унищожение на 11 милиона евреи в Европа по това време", допълва доц. д-р Михаил Груев, председател на ДА "Архиви".
"Там има една значка - вижте я", каза Виктория Атанасова.
Значката в онова врее означавала хиляди ограничения и никакви права.
"За евреите имаше вечерен час. Едно момче, имаше бранник. И казваше Хайде, чифутчетата, дома. Беше издадена заповед по кои улици можем да минаваме. Забранено беше през централните улици, централния площад. Забранено беше да се посещават кино и театър спомня си Виктория Атанасова", спомня си Виктория Атанасова.
Счупени прозорци и уволнени от работа родители. Бащи, изпратени в лагер. Деца, гонени от час.
"Еврейчетата крачка напред и като излезем крачка напред ни отстраняваше от заниманието", казва Виктория Атанасова.
И майки, които подготвят децата си за път.
"Майка ми седна на шевната машина и ни уши торби. Слухът беше, че отиваме в Полша. За какво отиваме - на работа. Някои деца се радваха, че ще пътуват. Те никога не са излизали от града си. Но майка ми и баща ми вече знаеха, къде отиваме, каза Виктория Атанасова.
Тук идва най-щастливото за Виктория "Но". Багажът е готов, но духовници, политици и интелектуалци извоюват спасението на евреите. Докато Германия нервно чака влака от България.
