документален филм, България, 1988 г., 46 мин.
режисьор и сценарист: Васил Живков
оператор: Иван Цонев, Емил Христов

продукция на Българска телевизия - Главна редакция за документални филми

Тодор Теохаров, ревизор с 30-годишен стаж и безупречна репутация, получава доказателства за широко разпространена корупция сред партийния и административен апарат на окръга, в който работи. След неговите актове никой не е подведен под съдебна отговорност. Опитът на ревизора да получи съдействие от централното ведомство води до неочакван резултат – назначават го в столицата, дават му квартира и жителство. Някои от виновниците са изпратени в заслужена пенсия, другите остават на високите си постове. Случаят завършва „благополучно”.

Голямата награда “Златен ритон” за най-добър документален филм от Фестивала на българските късометражни филми в Пловдив /1989/
Награда за най-добра режисура на Васил Живков от Съюза на българските филмови дейци

“Мирко, има една червена кола, дай я на майора утре”
“Мирко, дай едно “Жигули”
“Мирко, дай една тютюнева кола на това момче”
“Мирко, дайте на този граничар една тъмна кола и да си отива”
“Мирко, дай на тези трудови хора една светла кола”
“Мирко, дай една…”

Раздаването на коли с бележки “отгоре”, извън списъка на чакащите по времето на социализма, е разкрито и доказано от ревизор. Случаят първо е неглижиран, после – “покрит”, а накрая приключен “благополучно”.

Днес, 17 години по-късно, филмът на Васил Живков измерва амплитудата на българския непотизъм – преди “демокрацията” и след нейната “победа”.
Коментар на социолога: “Непотизмът идва от името на Корнелий Непот – римски държавник, който облагодетелствал и назначавал на постове преимуществено своите роднини”. Това е, което у нас Захарий Стоянов нарича “шуро-баджанащина”. Социалозите го обозначават като “система на връзките или “клиентелна организация” във властта. В мафията услугата се връща. Във властта условието за тайнственост създава подкупите, които се събират чрез кражби и кръгът са затваря в органична връзка между стопанските престъпления и корупцията.”

Как протича този “благополучен случай” във филма?
В началото:
“Донякъде е лесно е да се установи една правда, щом като е документирано, после е е трудно да се отстои.”
След това:
“Как така този, който установи истината, е потърпевш?”
И накрая:
“Важно е всичко да свърши добре. Обидени няма“.
/из сайта на БНТ - [ Ссылка ]

информация за режисьора Васил Живков -
[ Ссылка ]

интервюта с Васил Живков можете да прочетете тук:
[ Ссылка ]
[ Ссылка ]

свернуть