Video: Daniel Lekov
Mix/Master: IMP
REC: Roof Rhymez Studio
Lyrics: Valerqn

Контакти:
Valerqn: [ Ссылка ]
[ Ссылка ]
[ Ссылка ]

ROOF RHYMEZ:
[ Ссылка ]

Видео: Daniel Lekov
[ Ссылка ]
[ Ссылка ]

Текст:


Припев:

Има безсъние, щом я има и луната,
има безпътие без следа от светлина
там.
И щом прискърбието нощем се задейства,
то тогава те тресе от лунна треска.
Кръгла свещ, сенки от изумруди,
монолозите на сребърните струни.
Настани ли се тъга,
те гледа бледата луна...


1/

Вечерта се разкраси за февруари,
бе прозрачна без мъгли и без воали,
с малко руж с много греещи кристали,
а луната разлюля ме в своите длани.

Но*

Тези мигове остават неразбрани,
щом потънем упоени от космически мащаби,
и тез фрактали ни омайват, но едва ли,
са среднощният мехлем за разчоплените рани.

Не беше грешка,
изгарях от лунна треска,
а особено нощеска,
болката се най усеща.

Като хлътналата плешка,
деформация е на гръбнака,
то тъгите на душата,
са предвестник за такава.

Податлив е поета пред мъка гъне като лист,
а с убеждение за величие е деликатният артист,
но цветът на аурата ни не е пурпурено-златист,
а с теменужения блясък на прокълнат* аметист...

Твоят дух, знае пътя
х2


Припев:

Има безсъние, щом я има и луната,
има безпътие без следа от светлина
там.
И щом прискърбието нощем се задейства,
то тогава те тресе от лунна треска.
Кръгла свещ, сенки от изумруди,
монолозите на сребърните струни.
Настани ли се тъга,
те гледа бледата луна...


2/

И както вече отдавна се бе разбрало
търсим в другия своето огледало,
да споделяме спокойно нашите белези,
и да може да закърпим с него себе си.

По мириса на млякото открива го змията,
но щом заплува в казана усеща ли аромата?
И в бляскавата флора тъмнина се размножава,
семената на раздора са във лоното на рая.

Избуява помежду ни като непрогледен плет,
а пестиме от доброто в шишенце с капкомер.
С тъмнината протоколна и солта ми е безсолна,
после как почтен да бъда е въпрос или присъда?

"Завършеност" това състояние да постигна,
и на вътрешния мир да отключа механизма.
Уверени да крачиме с ясната представа,
че са всичките ни цели съгласувани с душата.

Път, кръг, бледа усмивка от стената
и накрая с луната и нас облива светлината.
Дълг, пръст, тя добре ни подслонява.
А после?
После нищо не остава

Освен...

свернуть