[ Ссылка ] представя:,,Богатствата на момъка", Георги Русафов /Текст за трансформиращ преразказ/ Аудио - Александра Вълчанова
Фейсбук: [ Ссылка ]
Фейсбук група: [ Ссылка ]
Инстаграм: [ Ссылка ]
Дискорд канал: [ Ссылка ]
„Богатствата на момъка“, Георги Русафов
Живял някога в една далечна страна беден момък. Той бил строен
като топола, здрав като канара и силен като мечка, но с когото и да се
срещнел, с когото и да заговорел, младият човек на всички се оплаквал:
– Ох, не е живот моето, а жива мъка – за всичко сам се трудя, парчето
хлебец с пот на челото си изкарвам!… А колко хубаво би било, ако имах
несметни богатства – цял ден щях да се излежавам, край мене от сутрин
до вечер щяха да припкат пъргави слуги и слугини да ми прислужват!
[…]
Една пролетна привечер, като се прибирал в колибата си, младият
човек заварил там непознат старец с изпито лице и дълга до пояса брада.
– Кой си ти, дядо, и какво търсиш в сиромашкия ми дом? – викнал
момъкът към стареца.
– Пътник отдалече съм, синко… – отвърнал тихо непознатият. –
Видях отворена вратата на колибата ти и влязох вътре да ме нагости
стопанинът с хляб и със студена водица, че съм капнал от дългия път!
– Сбъркал си вратата, дядо – намръщил се домакинът, като чул
желанието на стареца. – Стопанинът на този дом е последният бедняк в
този край!
И както правел всякога пред всеки срещнат човек, момъкът започнал
и сега надълго да се оплаква от сиромашията си.
– Защо говориш, че си беден, синко? – прекъснал го по едно време
благо старецът. – Както те гледам, ти си по-богат от най-богатия цар на
света…
– Да не си дошъл да се подиграваш със сиромашията ми, старче! –
настръхнал веднага момъкът. – За какво богатство ми говориш? Къде са
ми дворците? Къде са ми кованите сандъци с жълтици, кожените торби с
драгоценни камъни? Къде са ми слугите, слугините?… Не виждаш ли, че
освен двете си очи, голите си ръце и босите крака нищо друго си нямам
на тоя свят!
Вместо да му отговори, непознатият старец бръкнал в пазвата си,
извадил оттам едно огледало, кимнал на момъка да се приближи към
него и му поръчал:
– Погледни, синко, в това огледало – всичко, което видиш в него,
само да пожелаеш, на минутата ще стане твое!…
Младият човек се подчинил мълчаливо, погледнал в огледалото и
занемял от удивление пред гледката, която зърнал.
Най-напред видял голям дворец, златните кули на който се губели в
облаците. След туй погледът му се зареял сред необятната градина,
която заграждала от всички страни двореца. […] И навред шетали като
трудолюбиви мравки пъргави прислужници, подскачали млади
прислужнички, нагиздени до една с дантели и копринени одежди…
– Нима наистина всичко това може да бъде мое? – погледнал накрая
момъкът с недоверие към белобрадия старец.
– Да, синко, всичко, което зърна в моето вълшебно огледало, ще стане
за вечни времена твое, ако в замяна ми дадеш само твоите млади очи…
Съгласен ли си на такава размяна?
Преди да отговори, момъкът погледнал през прозореца навън, дето в
туй време омаята на пролетния залез била превърнала цялата природа в
хиляди пъти по-вълшебна картина от картината, която младият човек
видял в чудодейното огледало на дядото…
„Ако си дам очите, вече никога няма да зърна прелестта на гаснещия
ден, нито чара на мъдрото утро… Ще прекарам целия си живот като
къртица само в непрогледна нощ, във вечен мрак!“ – потръпнал […] при
тая мисъл момъкът.
И викнал буйно на стареца:
– Не, дядо, още сто дворци като този в огледалото ти да ми дадеш,
пак не бих се лишил доброволно от очите си!…
– Е, щом са ти толкова скъпи очите, синко, дай ми тогава вместо тях
силните си ръце и твой да е дворецът ведно с всичко в него и около него!
– предложил му нова размяна белобрадият гостенин.
Но момъкът и сега се дръпнал като ужилен по-далече от стареца и
викнал още по-буйно:
– Не, не!… Не си давам дори един пръст от ръцете, ако ще за него да
ме направиш владетел и на хиляда дворци!
Същото се повторило и когато старецът му споменал да замени
двореца от вълшебното огледало срещу стройните момкови крака…
Накрая дядото погледнал ласкаво младия човек, усмихнал му се благо и
рекъл:
– Видя ли какви несметни богатства притежаваш, синко, а ти се
оплакваш, че си бил беден?!
Момъкът не отвърнал нищо. Но още на другия ден се хванал на
работа, започнал да печели добри пари и вече никой не го чул да се
оплаква от сиромашията си…
Патреон: [ Ссылка ]
Абонирайте се!
