ПРАВОСЛАВЕН ВИДЕОКАНАЛ ХРАМ
Камера: Соня Анкова
На 25 май, в навечерието на празника на св. Георги Софийски Най-нови,
родният светец бе почетен в столицата, където той е роден, измъчван
и обесен от османските турци през 1530 г., когато е само на 25 години.
Отбелязването паметта на светеца започна с тържествена вечерня в параклиса
"Св. Георги Софийски" в двора на Александровска болница, построен недалеч
от лобното място на последния от тримата софийски мъченици с името Георги.
Вечернята бе предстоявана от иконом Йоан Куков, предстоятел на храм-ротонда
"Св. Георги", а с него служиха протойерей Георги Спасов, предстоятел на храм
"Св. Петка Самарджийска", протойерей Стоян Димитров, предстоятел на храм
"Успение Богородично" в с. Драгичево, и протойерей Николай Николов,
предстоятел на храм "Рождество на св. Йоан Кръстител" в кв. Обеля.
След богослужбата събралото се множество во главе с духовенството и певците се
отправи на литийно шествие по улицата, именувана на св. Георги Софийски, през
НДК и по бул. "Витоша", за да достигне до предполагаемия гроб на светеца – в двора
до олтара на храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Там към духовенството се
присъедини свещеник Димитър Николов и отците изпълниха акатиста на
най-новия софийски светец с името Георги.
След като всички присъстващи се поклониха на гроба и иконата на светеца,
бяха помазани от о. Йоан, а в храма-ротонда о. Георги раздаде петохлебие –
за здраве и благословение на вярващите.

Житие на св. мъченик Георги Софийски Най-нови се родил
в София от знатни родители българи Иван и Мария.
Нарича се "Най-нов" за разлика от другия мъченик Георги
Софийски Нови, чиято памет се празнува на 11 февруари.
Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово
занимание било да чете Светото Писание.
На 25 години той осиротял от баща си. Понеже момъкът се славел
с необикновена красота и добродетелност, турците - както
обикновено постъпвали в такива случаи - пожелали да го
привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат
това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената
за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин.
Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма
и я стъпкал.
Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията.
Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение,
нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатната твърдост
на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото
му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат
обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така
пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се
оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче изтощен от дотогавашни страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
Подир изтичането на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски, и погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". Сега тези мощи се намират в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.

свернуть