Здравейте светли хора,
В последно време, все по-често си мисля за храна :). Откъде да си я набавя, как да я приготвя, как да си я разнообразя, как да ми е здравословно и вкусно, как да радва всички сетива и т.н…
Не бях мислила за храната по този начин скоро. Май разполагам с доста време :).
Чудя се, само при мен ли е така?
Прииска ми се да поговоря малко за евентуалните психологични капани, в които можем да попаднем, разполагайки с толкова много време у дома.
Един от тях е емоционалното преяждане.
Ето го и определението преведено от уикипедия UK (не го намерих в БГ версията на сайта).
“Емоционалното хранене се определя като склонността към ядене в отговор на положителни и отрицателни емоции“.
Както можете да се досетите, то не е никак безобидно. Много често е пряко свързано с чувството за вина, в резултат на което могат да се развият тежки хранителни разстройства като - булимия нервоза и анорексия.
Добрата новина е, че с профилактика на нашето мислене, осъзнавайки и заобичвайки истински себе си, ние лесно можем да забележим наличието на такъв капан и да се измъкнем невредими и дори по-силни от него.
Имам още много какво да споделя с вас!
Ако ви е било интересно последвайте ме:
Facebook group:
[ Ссылка ]
Facebook page:
[ Ссылка ]
Instagram:
@dimmi_valenti
Linkedin:
[ Ссылка ]
