Изследвания, а и нашия собствен житейски опит във времето, доказват, че малко над определено базисно ниво, увеличаването на материалното благосъстояние не влияе на това колко щастливи сме хората. Липсата на материални средства допринася към нещастието, но увеличаването им не води до увеличаване на щастието. Текущо, учители, училища и администрация преподаваме приоритетно огромно количество знания по учебни предмети в образованието като подготовка за това материално благосъстояние на своите ученици в бъдеще. Значи ли това, че реално добавената стойност от тези усилия е да правим децата си по-малко нещастни? Има ли как да случваме процесите още по-ефективно в клас, примерно, балансирайки едновременно знания и преживявания като състоянията на "поток"? Нека задълбаем повече с тази TED реч на Михай Чиксентмихай!
