Рим е един от най-великите градове на човешката история. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Съгласно базирани на археологическите свидетелства хипотези градът се формира постепенно на основата на скотовъдски селища в горната част на хълма Палатин. В древността градската територия на Рим включва седемте хълма по левия бряг на река Тибър. Първоначалното селище се превръща в столица на Римското царство, в края на 6 век пр.н.е. – на Римската република, а през 1 век пр.н.е. – на Римската империя. Успехът на Римската държава се дължи на съчетание от военни завоевания, търговска хегемония и избирателно асимилиране на съседните народи, най-вече на италийци, етруски и гърци. В периода на своето най-голямо могъщество, между 1 век пр.н.е. и 1 век, Средиземно море се оказва вътрешно за Римската империя, като нейната територия включва цялото му крайбрежие, както и значителна част от Западна Европа. Императорите предприемат мащабни строежи в своята столица и Рим е осеян с внушителни нови сгради, дворци, форуми и базилики. Градът запазва значението си, въпреки стихийни бедствия като големия пожар през 64 година. Става първият градски център в историята на човечеството, чието население надхвърля 1 милион души. През 3 век в Римската империя започват да се забелязват признаци на упадък. В същото време самият град Рим започва да губи политическото си значение, като на изток е създадена новата столица Константинопол. През 5 век, за пръв път от осем века, градът е превзет от чужда армия, тази на вестготи, последвани през 455 година от вандалите. В края на 5 век Западната Римска империя е унищожена и Италия попада под контрола на остготите, а след това на Източната империя.

свернуть