Всички християни познават и са преживели периоди на отчаяние и страдание, периоди, когато са се питали какво прави Бог или защо Господ допуска да им се случат тези неща. Самите псалмисти също са преживявали подобни времена. И посредством божествено вдъхновение са записали своите преживявания.


Прочетете Псалом 44. Какво ни казва той и защо то е актуално за вярващите през всички векове?


Избирателността на псалмите в църковните богослужения често отразява изключителността на настроенията и думите, които изразяваме в нашите общи молитви. Подобна рестриктивност може да е знак за нашата неспособност или притеснение да се занимаваме с тъмните реалности на живота. Въпреки че понякога може да чувстваме, че Бог се отнася несправедливо към нас, когато ни сполети страдание, ние не намираме за уместно да изразяваме мислите си в публично поклонение или дори в лична молитва.

Това нежелание може да ни накара да пропуснем смисъла на поклонението. Неуспехът да изразим честно и открито чувствата и възгледите си пред Бога в молитва често ни оставя в робството на нашите лични емоции. Нещо повече, лишава ни от увереността и доверието в подхода към Бога. Моленето с помощта на Псалмите ни дава увереност, че когато се молим и се покланяме, не се очаква да порицаваме или отричаме своя собствен опит.

Псалом 44 например може да помогне на богомолците да формулират свободно и адекватно своето преживяване на чисто страдание. Молитвата с помощта на псалмите помага на хората да изпитат свободата на словото в молитва. Псалмите ни дават думи, които нито можем да намерим, нито смеем да изречем. „Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път, макар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка” (Псалми 44:18,19).

Но обърнете внимание как започва Псалом 44. Авторът говори за това как в миналото Бог е направил велики неща за Своя народ. Следователно той изразява доверието си в Бога, а не „на лъка си” (Псалми 44:6).

Въпреки това проблемите все още сполетяват Божия народ. Списъкът с горест и оплакване е дълъг и болезнен. Но и сред всичко това псалмистът вика Бога за избавление, да ни „избави заради милосърдието Си“ (Псалми 44:26). Това означава, че дори сред проблемите той познава реалността на Бога и Неговата любов.


Как позоваването на миналите времена, когато Божието присъствие се е чувствало много реално, може да ви помогне да се справите с периодите, когато проблемите ви карат да си мислите, че Бог е далеч?

[ Ссылка ]

свернуть