Какви предизвикателства ни очакват през 2024-та година и как да ги преодолеем? Да погледнем пазара на имоти и основните въпроси, които клиентите задават:
За броя на сделките
За цените
За ипотечните лихви
За новото строителство
Има ли спад на сделките с жилищни имоти?
Броят на сделките през последните четири тримесечия намалява, но вещае ли това имотна криза?
Не! Силния импулс, който пазарът получи от кризата с COVID-19 през второто тримесечие на 2020-та година и продължил две години - започна да затихва. Намалението на броя на сделките спрямо пиковите им стойности от 2022-ра, е нормален процес на търсене на ново пазарно равновесие и връщане към по умерени и устойчиви в дългосрочен план нива.
Въпреки спада, броят на сделките през 2023-та е по-висок с около 30% спрямо 2019-та - годината преди Covid-19 кризата и вероятно пазарът вече е близо до новото си равновесие.
Изводът е, че броят на сделките исторически остава висок и ще се запази такъв през 2024-та година.
Какво се случва с цените на жилищата?
По-високата инфлация, която се отключи с COVID-19 засегна пазарите на недвижими имоти в цяла Европа и нашият пазар не прави изключение.
През цялата 2022-ра година инфлацията изпреварваше ръста на цените на жилищата и беше основния фактор за покачването им.
През третото тримесечие на 2023-та година цените на жилищата нараснаха с 9,2% на годишна база при инфлация от 6,3%, което е добър индикатор за наличието на силно търсене на жилищни имоти.
През 2024 година можем да очакваме цените на жилищата да нараснат в рамките на 7% до 10% - донякъде поради относително високата все още инфлация, но и поради силното и все още незадоволено търсене.
Защо пазарните ипотечни лихви в България са по-ниски в сравнение с лихвите в Европа?
Паричните пазари в лева и евро са отделни. В България има валутен борд.
Основните фактори, които определят текущото ниво на лихвените проценти са големите спестявания на домакинствата, ниското търсене на кредити, наличието на прекалено свободни левове в банките и острата конкуренция между тях за пазарен дял.
Ако България бъде приета за член в Еврозоната през 2025-та година, през втората половина на 2024 ще се появят условия за повишение на лихвените проценти, което едва ли ще бъде значително. Това ще се дължи на факта, че в Еврозоната лихвите също започват тенденция към спад и връщане към предишните си трайно ниски нива - успоредно на намаляване на инфлацията.
Ако членството на България в Еврозоната бъде отложено за след 2025-та година - едва ли през 2024-та ще видим някакво осезаемо повишение на ипотечните лихви с повече от 0,5%.
Притеснителен ли е растящият обем на новото строителство?
И през 2023-та година продължи тенденцията започнала през 2018-та на чувствителен ръст на започнато ново строителство. Той отразява по-добре ръста на новото строителство, отколкото издадените разрешителни за строеж.
За първите три тримесечия на 2023-та, е започнато ново строителство на малко над 22 000 нови жилища и вероятно на годишна база ще достигне нивата от 2022-ра година.
Очакванията ни са, че през 2024 година ще бъдат въведени в експлоатация между 16 и 18 000 нови жилища.
Наличието на силно търсене към края на 2023-та година все още няма да бъде задоволено от предлагането на нови жилища в строеж.
Като цяло през 2023 година се затвърди тенденцията започнатото строителство на нови жилища да расте устойчиво.
Обобщено - през 2024-та година не се очакват никакви съществени промени на пазара на имоти
