Кюстендилската епископия е носила различни наименования в продължение на близо две хилядолетия:
1. Пауталийска: от (поне) IV век - IX век;
2. Велбъждка: IX - XIV век;
3. Коласийска: XIV - XV век;
4. Банска/Кюстендилска: XV-XVI век;
5. Кюстендилска: XV-XIX век.
Калосийският епископ през отделни периоди пребивава и в село Слокощица, където функцията на митрополитска катедра играе църквата "Св. Георги", издигната през XVI век и която е преустроена и възстановена след Съединението - през 1886 г. Църквата е наново осветена, като тогава е прекръстена на "Св. Никола".
Калосийският епископ пребивава катедрено по някое време и в Лесновския манастир [ Ссылка ] [ Ссылка ] , както и в Щип. Поради обширността на епархията, обхващаща цялото Осогово, Осоговието с манастира на Йоаким Сарандапорски [ Ссылка ] , Кюстендилският митрополит имал викарен епископ носещ титлата „Стовийски”, защото погрешно Щип (древният Стипион) бивал отъждествяван с някогашния епископски град Стоби, чийто руини се намират при вливането на река Черна във Вардар.
Банските, респ. Кюстендилските митрополити били наричани също Щипски и Кратовски, като в рамките на възстановената Печка патриаршия (1557-1766) носели официалния исторически ТИТУЛ: КОЛАСИЙСКИ МИТРОПОЛИТ по историческата им катедра [ Ссылка ]
Викарният на Кюстендилския митрополит не винаги носел титлата „Стовийски”, понеже в 1832 г. Кюстендилският митрополит Артемий хиротонисал за свой викарий рилския монах Авксентий (Велешки) и му дал титлата „Диополски”. Много интересно, защото Диополис е древен град във Фригия (на 10 км от Памуккале), и е една от Седемте църкви от Апокалипсиса в Откровението на Йоан. ЯВНО в годината на създаването на съвременна Гърция ВЛАСТТА DE FACTO преминава ПРОРОЧЕСКИ в един от тримата мъченици за българската вяра — заточеници в Мала Азия /заедно с Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски/ заради Великденската акция [ Ссылка ] [ Ссылка ]
Кюстендилският митрополит Артемий е определен за Александрийски патриарх през септември 1845 г. — от Вселенския патриарх Мелетий ІІІ, който се опитва да убеди Александрийската гръцка община, че при липса на епископ в Египет, александрийските патриарси се избират от Синода на Вселенската патриаршия /още от старо време и по право на престола на Новия Рим/. Обаче в Египет по онова време силният на деня (хедив) Мехмед Али не приел Артемий, като междувременно по време на разпрата Мелетий ІІІ починал. Новият константинополски патриарх Антим ІV помолил дипломатично Артемий да се откаже от престола, поради несъгласие на клира и народа и ... Артемий подал оставка в началото на 1847 г. ... и пак бил излъчен за Кюстендилски митрополит. Митрополит Артемий останал САМО НОМИНАЛНО на Кюстендилската катедра до смъртта си († 1858 г.), И ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ВЯСНАЛ В КЮСТЕНДИЛ, където се разпореждали неговите викарии — Диополският епископ Авксентий Велешки и Еритронският епископ Захарий, и двамата българи! Именно по него време ТОЧНО В КЮСТЕНДИЛ се заражда онова което ще възпламени ИСКРАТА НА СЪБИТИЕТО НАРЕЧЕНО ОТ ИСТОРИОГРАФИЯТА — БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН! След смъртта на Артемий кюстендилци си поискали за свой владика Авксентий Велешки на следващата 1859 г., ОБАЧЕ ВЕЧЕ ИЗПЪЛНО ФАНАРИОТСКАТА И ГРЪЦКА ПАТРИАРШИЯ В КОНСТАНТИНОПОЛ назначила ... Дионисий. Това послужило КАТО ПОВОД, и под предтекст АЛЧНОСТ, Кюстендилци се отказали от ФАНАРИОТСКАТА ПАТРИАРШИЯ, СЛЕДВАЙКИ СВЕТЛИЯ ПРИМЕР НА БЪЛГАРСКИЯ ВЕЛИКДЕН от 3 април 1860 г. За свой представител в Цариград, кюстендилци избрали д-р Захарий Струмски. По това време изпъкнал начело на единственото кюстендилско училище "Кирил и Методий" - д-р Тодор Пеев, съратник на Апостола на свободата! През 1861 г. по време на литургия цариградският патриарх по това време (Йоаким II Константинополски) бил анатемосан от кюстендилци. Следващият кюстендилски митрополит Игнатий изхвърлил през 1864 г. името на патриарха от богослужението, а по-следващия и последен кюстендилски митрополит Иларион е избран за първи български екзарх.
ПРЕДХОДНО КЮСТЕНДИЛ Е ИМАЛ МНОГО ИЗЯВЕНИ ВЛАДИЦИ, КАТО МИХАИЛ КОЛАСИЙСКИ И КОНСТАНТИЙ II КОНСТАНТИНОПОЛСКИ:
На 21 ноември 1651 г. в Москва пристига Михаил Коласийски, който е приет от руския цар Алексей Михайлович /прототип на Альоша от романа „Братя Карамазови”/, който се титулувал митрополит Бански, Коласийски, Кратовски и Щипски”.
Кюстендилският митрополит Константий (1819-1827) се издига в търновски митрополит (1830), след което е избран за вселенски патриарх на 18 август 1834 г. и заема патриаршеския престол до 26 септември 1835 г. под името Константий ІІ. ВСЕ ПАК ТОЗИ ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН ИЗБОР НА КОНСТАНТИЙ ПОКАЗВА ЗНАЧЕНИЕТО И ИСТОРИЧЕСКАТА ПОЧИТ КЪМ ЦЪРКОВНАТА ИСТОРИЯ НА КЮСТЕНДИЛ.
През XIX век са издигнати днешните три кюстендилски църкви: „Успение Богородично” (1816), „Св. Мина” (1859), „Св. Димитър” (1866).

свернуть