• Народът сам даде името „Светец” на дядо Добре”, но БПЦ още не събира сведения за посмъртните му чудеса. Година от кончината на дядо Добре от Байлово - един очерк за спомена и забравата, за парите на стареца, които пораждат митове и привличат към църквата в Байлово хора с нечисти помисли, усетете атмосферата от заупокойната литургия в негова памет. За богослова Дария Захариева, която познава дядо Добре от дълги години „се повтаря една история свързана с прекален респект към смъртта, като към край, а това не е християнско”. Тя напомни, че след смъртта му, името на дядо Добре не се споменава като изключтелен християнин по време на богосуженията в нито един от храмовете или обителите, които е дарил. Според нея животът на стареца впечатлява със своята деятелност: „Постоянната почит на Църквата към него щеше да ни напомня за делата му и да ни подтиква към същата деятелност.” Публицистът Борислав Радославов, автор на книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово” смята, че „въпросът опира до един болезнен проблем – късата българска памет за доброто. Не може да виждаме само лошото, само лицемерието”. Той призова да се подкрепи идеята за „първи паметник на доброто в България”, посветен на дядо Добре. Паметникът ще бъде поставен в района на Храма „Св. Ал.Невски” и ще бъде изработен от деца от каменоделското училище в с. Кунино. Б.Радославов припомни и думите, които е чул от дядо Добре при първата им среща: „Душа, която има търпение, има и смирение. Така после идва и покаянието”.

свернуть