Самуил разбива византийците при Траянови врата 17 август 986г. худ. Илия Петров
Музика: Свиридов - Марш
Български език:
Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.
Разгром на византийската армия:
Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие[23]. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил[24], се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство[25]. Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите[26]. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност[27]. “Много голям брой”[28] византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии)

Русский язык: Битва у Траяновых ворот
(болг. Битката при Траянови врата, греч. Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) — сражение между болгарской и византийской армиями 17 августа 986 года в Ихтиманском ущелье.
В 986 году византийская армия под предводительством императора Василия II осадила Средец, однако через 20 дней осады запасы продовольствия подошли к концу, а возможность его пополнения блокировались болгарами. Не видя возможности добится успеха, Василий II начал отход своей армии через Ихтиманское ущелье, в котором болгарская армия, руководимая Самуилом, устроила засаду между Средцем и Пловдивом. В битве была уничтожена почти вся византийская конница и значительная часть пехоты, был потерян весь обоз, а сам император чудом избежал пленения.
В результате этого поражения византийцев, а также последовавшего мятежа Варды Фоки Младшего, Самуил смог значительно увеличить размеры своего государства.

Battle of the Gates of Trajan
As a result of the successful Bulgarian actions the Byzantines were no longer capable of taking the city with a direct assault. They also could not exhaust the defenders with hunger because, after their supplies were cut, the Byzantines themselves had to deal with that problem. In addition, an army led by Samuil marched into the mountains at the Byzantines' rear.[22] In the meantime, instead of securing the way for retreat, Leon Melissenos pulled back to Plovdiv.[1] That action was an additional reason for Basil II to lift the siege. The commander of the Western armies, Kontostephanos, persuaded him that Melissenos had set off to Constantinople to take his throne.[23]


Basil II and his stepfather, Emperor Nikephoros II (right).
The Byzantine army retreated from the Sofia Valley towards Ihtiman where it stopped for the night. The rumours that the Bulgarians had barred the nearby mountain routes stirred commotion among the soldiers and on the following day the retreat continued in growing disorder.[24] When the Bulgarians under Samuil and probably Roman[clarification needed][24][25] saw that, they rushed to the enemy camp and the retreat turned to flight.[26] The Byzantine advance guard managed to squeeze through slopes which were not yet taken by the Bulgarian attackers.[27] The rest of the army was surrounded by the Bulgarians. Only the elite Armenian unit from the infantry managed to break out with heavy casualties and to lead their Emperor to safety through secondary routes.[28] Enormous numbers[29] of Byzantine soldiers perished in the battle; the rest were captured along with the Imperial insignia.

свернуть