Поспри, о дух на Новата година,

към който с трепет вдигаме глави,

простри крило над нашата родина

и тежкия ни ден благослови?



Да бъде хлад и влага в планините,

и плод и мир във топлите поля,

да пеят пъстри птици във горите,

моми и момци — в китните села.



Да трепка радост в песните отвсъде,

да трепка ясната ни вяра пак —

че ний сме тук, ний бяхме, ний ще бъдем,

макар през много мъки, кръв и мрак,



че времето тече и се възвръща,

и крепнем ний през векове и дни,

безсмъртни като тая пръст могъща

и тия снежни, скални планини!

Асен Разцветников. 1942.

свернуть