[ Ссылка ] представя:Текст за трансформиращ преразказ - ,,Гост'', Иван Вазов
Фейсбук: [ Ссылка ]
Фейсбук група: [ Ссылка ]
Инстаграм: [ Ссылка ]
Дискорд канал: [ Ссылка ]
Патреон: [ Ссылка ]
„Под игото“, Откъс от 1 част, 1 глава - „ГОСТ“
Преразкажете подробно текста от името на бай Марко.
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена … До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда…
Когато се дигна трапезата, Марко стана. Той беше човек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още.
Изрухтя нещо в тъмното дъно на двора; керемиди паднаха с трясък от стряхата на зида. Кокошките и пилците изкукудечиха уплашени и се разхвърчаха насам с настръхнал перушиняк. Слугинята, която събираше там прострените ризи, изпищя и завика: "Хайдути! Хайдути!" В двора настана страшна смутня. Жените се изпокриха из стаите, децата се не чуха, не видяха, а Марко, който беше храбър, прав, след като надникна в тъмното място, откъдето дойде шумът, изчезна в една врата. Подир малко излезе из друга, при обора. Той държеше два пищова….
Действително, чужди човек имаше там в сянката, между кокошарника я обора, но тъмнината беше тъй гъста, че нищо не личеше там…. Марко влезе на пръсти в обора … и погледна през дървените пречки на прозорчето. Било, че окото му привикна на мрака, било, че тъй му се стори, той видя в ъгъла, до самото прозорче, нещо изправено като човек и съвършено неподвижно…
— Бай Марко — прошушна един глас.
— Кой е тука? — попита Марко по български.
— Бай Марко, не се бойте, ваш човек съм! — И неизвестният се изпречи на прозорчето. Марко ясно видя сянката на непознатия.
— Кой си ти? — попита сепнато я недоверчиво Марко, като отдръпна пищова си.
— Иван, на дяда Манол Краличът син, от Видин.
— Не те познавам тука... що чиниш тука?
— Ще ти разкажа, бай Марко — отговори гостът, като си снишаваше гласа.
— Аз не мога да те видя... откъде идеш?
— Ще ви разкажа, бай Марко... отдалеч.
— Откъде отдалеч?
— От много далеч, бай Марко — пошушна ниско гостът.
— Откъде?
— От Диарбекир.
Тая дума като един проблясък огря паметта на Марка. Той си спомни, че дядо Манол има син в Диарбекир, на заточение. Дядо Манол му беше стар приятел по търговски сношения и по голяма услуга. Тогава излезе из обора, приближи се в мрака до нощния гостенин, хвана го за ръка и го въведе през обора в сламеника
— Иванчо, ти ли си бе? Аз те помня момченце... Ти ще нощуваш тука, утре ще видим — каза му Марко тихо.
— Благодаря ви, бай Марко... освен вас другиго не познавах тука. — прошушна Краличът.
— Дума ли иска? Баща ти от мене няма по-добър приятел. Ти си у дома си. Видя ли те някой?
— Не; мисля, когато влязох, никого нямаше на улицата.
— Влезе? Та тъй влиза ли се бе, синко? … Не вреди, дядовия Манолев син ми е добър гостенин всякога, най-вече когато ми иде от толкова далеко място. Гладен ли си, Иванчо?
— Благодаря, бай Марко, не съм гладен.
— Не, ти трябва да хапнеш. Аз ще ида да умиря домашните, па пак ще дойда, да си побъбрим. и да я нагласим.
— Прощавай, бай Марко, глупост страшна направих.
— Трай, доде се върна. — И Марко излезе и затвори вратата на обора.
Той завари жена си и майка си премалели от страх; а като го видяха жив и здрав, те извикаха и го уловиха за ръцете, като че се бояха да не излезе пак. Марко се престори спокоен и ги сметна: той ги увери, че нищо не намерил на двора, че вероятно някоя котка или куче е бутнало тухлите, а глупавата Пена надала врява.
— Само разбудихме махалата — каза той, като увираше пищовите в кобурите, що висяха на стената. Домашните се успокоиха…
В тоя час вратнята се похлопа яката. Марко излезе на двора и попита:
— Кой хлопа?
— Чорбаджи, отвори! — извикаха по турски….
И без да обръща внимание на новото хлопане на вратнята, затича се в обора.
— Иванчо! — викна той в сламеника. Отговор нямаше.
— Заспал е. Иванчо! — викна по-силно. Никой не се обади.
— Ах, ще е бягал …— каза Марко, като забележи едвам сега, че той завари вратата отворена на обора. После прибави угрижено: — Какво ще стане с това момче сега?
На всеки случай той го извика пак няколко пъти и като не доби отговор, Марко се върна към вратнята, която се хлопаше силно, до строшаване.
Абонирайте се!
