В най-голямото страдание е тайната на живота. Тука се намира скритото око на Бога. После казва: Божията воля спасява тези, които изцяло се обръщат към нея.
Ако човекът изцяло е заживял в Бога, той е превърнал времето си в плерома. Той е превърнал времето във вечност и върви още по-надълбоко.
Отецът, който е начален, първороден и несътворен, се е съединил с първичното Слово, Логоса, за да бъде едно с вечния живот. В това първично излъчване обитавало велико усещане за единство и уют. То било наречено по-късно от Словото, от Логоса, било наречено Любов. Тука била създадената мъдрост и тя пожелала обаче да обхване всичко, но разбрала, че има нещо необятно, нещо неуловимо. И тя разбрала, че е несъвършена да обхване Праотеца. И впоследствие тя тръгнала надолу. Надолу била свободна, а нагоре за нея имало предел.
Луцифер е познавал много добре Бога, но не и Великата тайна, която е била скрита в Него. И именно с тази могъща тайна се е сблъскал той и е бил изпратен в долни светове, външни светове. Той е бил превърнат в зло, защото е бил могъщо преобразен от Тайната на Бога, т.е. Бог му е отнел нещо. Кое е това нещо? Божественият дух. Бог може да отнема дух. Тайната вътре в Бога може да отнема дух, може да отнема и душа, в случая Божествен дух, бил му е отнет духът.
Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е решила да слезе и да съществува чрез една част от Абсолюта. Тя е слязла надолу, преобразила се е и е станала Бог.
Кръстът, пак казвам, това е тайнственият предел на развитието. Той е границата. Той е това, което е пределът между външния космос и плерома. Значи той е мярката. Той е границата и който го мине, се връща в плерома; който не може, остава в космоса, в света, в ума и в преражданията.
Кръстът спасява човека от голямо падение и проваляне в кенома, външния космос, или празнотата. Той спасява човека от нисшето. В кръста вертикалният път е спасителният път, възкресението, завръщането в пълнотата, т.е. в същността на Бога.
Кръстът е чужда среда за всичко нечисто, но чистият преминава през него и преодолява кенома, външния космос, земния живот, включително и астралния и менталния живот, той ги преодолява. Затова е много ценен кръстът, след време ще говорим въобще за символите, тука само бегло споменавам.
За нечистия кръстът е враждебен и е много трудно да се обясни на нечистия какво са радост и възторг, които се раждат на кладата, които се раждат на кръста. Много е трудно да се обясни на обикновените хора какво представлява най-вътрешният свят на пълнотата и затова те си остават във външния космос и в неразбиране.
