Върви, народе възродени,
къмъ свѣтла бѫднина върви,
съ книжовностьта, тазъ сила нова,
сѫдбинитѣ си ти поднови!
Върви къмъ мощната Просвѣта!
Въ свѣтовнитѣ борби върви,
отъ длъжность неизмѣнно воденъ -
и Богъ ще те благослови!
Напрѣдъ! Науката е слънце,
което въ душитѣ грѣй!
Напрѣдъ! Народностьта не пада
тамъ, дѣто знаньето живей!
Безвѣстенъ беше ти, безславенъ!...
О, влѣзъ въ Историıaта вѣчъ,
духовно покори странитѣ,
които завладѣ съ мечъ!..."
Тъй солунскитѣ двама братя
насърдчаваха дѣдитѣ ни...
О, минало незабравимо,
о, прѣсвѧщени старини!
Българиıa остана вѣрна
на достославний тозъ завѣтъ -
въ тържествуванье и въ страданье
извърши подвизи безчетъ...
Да, родината ни години
прѣсвѣтли прѣживѭ, въ бѣда
неописуема изпадна,
но върши дългътъ се всегда!
Бѣ врѣме, писменостьта наша
кога обходи целий миръ;
за всѣ свѣтовната просвѣта
тıa бѣ неизчерпаемъ виръ;
бѣ и тѫжовно робско врѣме...
Тогазъ Балканский храбъръ синъ
навеждаше лице подъ гнета
на отоманский властелинъ...
Но винаги духътъ народенъ;
подпорка търсѣше у васъ,
о, мѫдреци!... Прѣзъ десѧть вѣка
всѣ живъ остана ваший гласъ!
О, вий, които цѣло племѧ
извлѣкохтѣ изъ мъртвина,
народенъ гений възкрѣсихтѣ -
заспалъ въ глубока тъмнина;
подвижници за права вѣрна,
сѣıaтели на правда, миръ,
апостоли високославни,
звѣзди върху Славѣнски миръ,
бѫдетѣ прѣблагословени,
о вий, Методий и Кирилъ,
отци на българското знанье,
творци на наший говоръ милъ!
Нѣка имѧто ви да живѣе
въ всѣнародната любовь,
рѣчьта ви мощна нѣкъ се помни
въ Славѣнството во вѣкъ вѣковъ!
