Дискусия, организирана от Гилдия на театроведите и драматурзите към САБ Модератори: проф. Анна Топалджикова, проф. Николай Йорданов Участници: Явор Гърдев, проф. Камелия Николова, Стоян Радев, проф. Николай Йорданов, проф. Анна Топалджикова, Стайко Мурджев, д-р Асен Терзиев 26 МАРТ (ПОНЕДЕЛНИК) 10:30, АМЕРИКАНСКИ ЦЕНТЪР НА СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА КАК ТЕАТЪРЪТ РАЗКАЗВА ДНЕС Близо две десетилетия след началото на новото хилядолетие сякаш вече не повтаряме с толкова голяма увереност една от мантрите на постмодерността – всички истории са вече разказани и могат само да бъдат повтаряни и рециклирани. Удоволствието от разказването на истории и откривателския нюх за търсене на нови сюжети се завръщат отново в театъра. Споделяме това наблюдение заедно с един от най-изтъкнатите европейски театроведи Жорж Баню, който пише: „… атомизирането на постдраматичния театър се противопоставя днес на преоценката на наратива“. По тази причина и за тема на нашата, превърнала се вече в традиционна, отворена дискусия избираме да поговорим за начините да се разказва в театъра. Един от поводите за този интерес е присъствието на спектакли, построени върху разнородни текстове в последния театрален сезон. Едни по-стари, други съвсем нови, тези текстове се идентифицират не само като „драматургични“, някои идват и от класически или съвременни литературни произведения. Разнообразието в жанра не заличава онова, в което те си приличат – желанието да се разказва. В изследването на това желание бихме могли да тръгнем от различни аспекти: личните истории срещу „големите разкази“; мимезисът срещу диегезисът; как се случва разказът – на нивото на сюжета и изговорените думи, на нивото на образа или на движението; какви са възможностите за театрален разказ.

свернуть