Едва около 10% от новоназначените #учители у нас през 2016 г. са останали трайно в #образователната #система. Повече от 50% са напуснали още след първата година в #училище, а след втората, която е най-критична, са си тръгнали средно 60% от тези, които са се задържали там до този момент. След третата година #професията си са сменили още 56% от новопостъпилите #педагози. Това показват данни от проучване на Световната банка за периода 2014-2018 г. Само тази статистика обяснява най-големия проблем в #образователната ни система - липсата на млади кадри, които да #обучават #децата ни, да им дадат онази енергия и съвременно познание и методи, с които децата да заобичат училището, да станат любознателни за света около тях и наред с това способни и самостоятелни. Поглед в миналото ще ни даде онези примери на Левски, Ботев, Раковски и всичките им наследници, които са вложили в учителската си работа младия си дух, целеустременост и са запалили у последователите си несломимия дух към живота и знанието. А те на следващото поколение и на по-следващото. Но някъде нишката на това знание се къса. Сегашната ни система на образованието е удобно заета от възрастни педагози, които изтощени от целия хаос в сферата, се превърнаха в много добри администратори, но забравиха за истинската си професия. Един от големите проблеми на настоящата образователна система, е че много от дейностите в нея се случват проформа. В голяма степен, това се дължи на затрупването на учителя с отговорности и задължения, които той няма времето и силите да прави, но трябва да отчете като направени. Някои от тези отговорности дори нямат пряка връзка с обучението на учениците. Ето само един пример: в момента, всеки месец зам.-директорът изпраща до РУО справка/доклад с отсъствията на учениците за месеца. С електронните дневници, това въобще не би трябвало да е нужно. Целият процес може да е автоматизиран и отсъствията да се изпращат автоматично от системата към РУО в края на всеки месец. Вместо да изхаби два часа в тази работа, зам. директорът по-скоро може да влезе в час на учител, да го изгледа, и след това да даде обратна връзка на колегата си и така да допринесе за подобряване на образованието в училище. От друга страна, вместо класният ръководител да събира и връчва данни за отсъствия, той може да отдели повече време на менторската си функция, както заложена в закона, или да повече време за подготовка за час - което отново би означавало по-добро образование в училище. Това много прилича на една притча за работливата мравка, но за нея друг път. Сега за да си поговорим с още примери за образователния хаос у нас, които някак остават извън полезрението на институциите, сме поканили младия учител Явор Хаджиев.
