Православен Видеоканал ХРАМ
Чете: йеродякон Нектарий Рилски.
Камера: Соня Анкова
„Малко преди да дойдат ужасите ще направя много чудеса,
за да повярва светът и да се спаси”.
Св.Ефрем
--------------------------
Свети Ефрем е роден в Трикала Тесалийска
през 1384 г. Както е известно, през 1393 г.,
под напора на турската агресия и погромите
на Баязид I, във войската започнали да вземат
и момчета от 14 до 18-годишна възраст, а даже
и по-малки.
Така през 1398 г., когато бил 14-годишен, Константинос Морфис (светското име на свети Ефрем), за да не отиде насилствено
войник, напуснал овдовялата си майка и седемте си
братя и отишъл да се замонаши в Ставропигиалната обител
„Благовещение на Пресвета Богородица”.
Тази обител се намира в планината Амомон,
в Атика, до селището Неа Макри Там се отдал ревностно на
иноческия живот, пребивавайки в сговор с манастирските братя.
През 1424 г. обаче, турците навлезли насилствено в светата обител
и изклали без пощада духовниците на манастира. Монахът Ефрем отсъствал в този момент и се намирал в планината, в пещерата, в която се подвизавал. Когато се върнал и намерил телата на закланите духовници горко плакал. През следващата година, на 14 септември, турците отново нападнали манастира. Този път го заловили и измъчвали цели осем месеца и половина, използвайки всякакви варварски прийоми за изтезание. След като го били и унижавали, закачили го надолу с главата на едно старо черничево дърво край манастира. И като прекарали през корема му дебело запалено дърво, го приковали с остри цигански пирони за черницата. Там светецът предал духа си на Бога. Било 5 май 1426 г., когато блажената му душа прелетяла и се преселила в Божиите ръце. Пет века по-късно той се открил чрез съновидение, казвайки: „Родих се на 14 септември – деня на Кръста. На този ден започнаха и мъченията ми. Починах 42-годишен”.
На 3 януари 1950 г. чрез видение на игуменката на същата света обител – монахиня Макария, мощите на свети Ефрем били намерени благоухаещи. Цели 524 години те стояли в земните недра преди Всеблагият Бог да реши да ги открие. Сега мощите на свети Ефрем се пазят в специален ковчег в същия манастир. Наблизо все още стърчи изсъхнало старото черничево дърво, на което бил повесен светията. Там болните се лекуват чрез помазване от елея на кандилото му и като се покланят на светите му мощи. Свети Ефрем се явява и помага на всички, които го призовават с вяра. Той е един от небесните лекари на болната ни епоха. Помага на слепи, бесновати, парализирани, на всички, които имат нужда от него.
Любовта и милостта на светеца са неизчерпаеми. Някога самият той казал: „Малко преди да дойдат ужасите ще направя много чудеса, за да повярва светът и да се спаси”. Чудесата на свети Ефрем се проявяват всекидневно. Много облагодетелствани от него идват отново в светата обител и с вълнение разказват за чудотворните му благодеяния над тях. Петте тома книги с описание на тези случки, издадени от игуменката на манастира – Макария, свидетелстват за голямото му чудотворство. Преподобномъченик Ефрем Нови Чудотворец е канонизиран през 2011 г. Паметта му се празнува на 5 май, когато е пострадал мъченически, и на 3 януари, когато са открити мощите му.
Ето едно от многото негови посмъртни чудеса, разказано от госпожа Христина М. от Атина: „Страдах от болки в гръбначния стълб. Една нощ обаче, болките станаха непоносими и стигнаха до врата ми. Тогава отидох в стаята си и плачейки пред иконата на Иисус Христос започнах да Му се моля чрез Неговия свети Ефрем да ми помогне. При цялото това искрено страдание, както физическо, така и душевно, изведнъж усетих присъствието на светеца в стаята ми и светлата му ръка да ме гали нежно по челото. Превърнах се като че ли в 4-годишно безпомощно дете: „Мой свети Ефрем – казвах плачейки – съжали ме!” И той започна да ме утешава, но не за телесната ми болка, а за душевната: „Какво има, мое дете, не плачи… Спри да ридаеш и ме чуй. Аз съм свети Ефрем. Любовта, която търсиш, истинската любов е при Бога и Той я дава на тези създания, които Го обичат и които Той обича. Аз съм тук, за да ти оповестя Божията любов към теб. А като имаш тази любов, не трябва да се плашиш от нищо, дори и от смъртта. Защото Божията любов може да те спаси и да те закриля от всяка болест, от всяко нещастие и да обгражда душата ти с непроходима стена, така че никой да не може да я разбие. Внимавай обаче до края на живота си да не загубиш любовта Божия и да потърсиш човешката”. И след това изчезна.
Извиках: „Мой свети Ефреме, не бягай. Стой още малко, моля те! Нямам си никого на този свят, освен Бога и теб. Съжали ме, моля те, запази ме от неблагодарността. Запази е от греха. Закриляй ме, така че да запазя Божията любов в себе си, за да бъда добре”. От този момент болките ми секнаха. Изчезна и оплакването”.
