Представям един изплакан стих от загубата на родител,излязъл от сърцето на една дъщеря с нежна душа и голямо сърце каквато е Ваня Ангелова.Поклон пред паметта на баща ти мила Ваня.
Има те
„Блажени тези,
които са поканени
на сватбената вечеря на Агнеца!“
Откровение 19:9
Има те, татко, има те
в моето крехко сърце.
Бързо минават годините.
Губи се твойто лице
често в следите на спомена.
Пъкълът тръпне от страх.
Бездната зее отворена.
Дълго в жарта й горях,
мъчих се, страдах, оплаквах те...
Вечният Цар беше с мен.
Носиш венеца на славата,
жив и небесен, спасен.
Кървави в здрача отблясъци
в сумрачна шестват тъма.
Стихнаха адските крясъци.
Търся зефира сама.
Ехото диря на зримото.
В мен оживя мъдростта.
Господ записа ти името
в свитъка свой с Любовта.
В книгата златна на живите
ти ще пребъдеш блажен!
Има те, татко, има те –
в Божия рай и във мен.
Ваня Ангелова
