Етрополски напеви.
Текст: Георги Билев
Стари къщи с чардаци усмихнати
и чемширени бели чешми;
стари улици, калдъръмени, тихи,
с гирлянди от златни лози…
Дъх замира пред портите дъбови –
рой години през тях са дошли,
те преграждали пътя пред чуждите
и посрещали гости добри.
Калдъръмени двори притихнали…
Пак легенди нашапва нощта.
Колко глъч помнят белите камъни,
колко тихо е тука сега.
Звън пендарен отеква в темелите –
стари тайници има по тях.
Тук убежище търсили смелите
и страхливци умирали в страх.
Песен пеят кенарени станове,
бели менци по двори звънят,
но разсъмва – побягват видения
и стопява се приказен свят.
Стари къщи с чардаци усмихнати
и чемширени бели чешми;
стари улици, калдъръмени, тихи,
със гирлянди от златни лози.

свернуть