На срещата си с българската общност в Ню Йорк заявих амбицията на президентската институция да инициира създаването на регистър на българите в чужбина, за да има връзка между тях и браншовите, образователните институции и бизнеса в България. В глобалния свят една държава не може да съществува сама – финанси, инвестиции, технологии, научен и културен обмен, всичко е свързано.
Когато българите зад граница успяват, това е успех за всички нас, но за мен големият успех ще дойде тогава, когато сънародниците ни в чужбина кажат на своите деца да се върнат, за да учат и работят в България. Има какво да се направи, за да се създаде много по-голямо доверие в българските институции, чувство за справедливост в обществото и за свобода от корупционни схеми при възлагането на обществени поръчки.
Сънародниците ни в Ню Йорк ме попитаха за борбата с корупцията в България, за правосъдната реформа и за възможността да въведем румънския антикорупционен модел. Смятам, че проблемите на България трябва да се решават от българите. Ако дойде някой друг отвън да ни реши проблемите, това означава, че ние нямаме самочувствието, куража и убедеността като нация, да ковем нашето собствено бъдеще. За мен реформата в съдебната система е абсолютен приоритет и затова за пръв път в президентската институция се свиква КСНС на тази тема.
В обществения дебат за начина, по който трябва да бъде създаден антикорупционният орган, сякаш се предлага да имаме литература без Достоевски. Можем ли да си представим Достоевски без „Престъпление и наказание“ или Достоевски, но само с „престъпление“, без „наказание“? Крайно време е да се наказваме и да имаме независим антикорупционен орган, който да дисциплинира политическата класа.
