Великият артист ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ пее "Зиме" от Димитър Подвързачов

ЗИМЕ

Студ -- тънък ветрец хапе, реже те
направо откъм снежна Люлина...
Вървя с тълпите на младежите.
-- Къде, красавице забулена?
От теб любов ми намирисува,
но моя изглед малко жален е!
-- Къмто градината Борисова
отивам, чичо, на пързаляне!

Замръзва пламенно признание --
висулка нова под мустака ми --
зер ледовитото дихание
не спира откъм снежна Люлина...
На чий сърце пак да потракаме?
Уви, със таз яка ожулена,
с туй палто, жалко до умиране,
успех не можеме да чакаме,
ще бъдем вечно афронтирани!...

А как са хубави проклетите
жени във тоя ден студения!
Как будят те у мен куплетите
на сладки минали вълнения!
Но -- писка ледний дъх на Люлина:
Не е любов за сиромасите,
закрий душата си обрулена,
иди си, чичо, у дома си ти!

свернуть