[ Ссылка ]
/Този текст беше написан, когато Стоичков се нахвърли върху някакъв фоторепортер и незабавно бе разпнат от българските медии./
Веднъж, на един прием, бяхме се дръпнали настрани, и той ми каза нещо за дъщерите ни, от което онемях. Дълго не можах да отвърна нещо и само мълчах. Беше много натуралистично и цинично. Но когато дойдох на себе си, разбрах, че всъщност беше напълно прав. Животът постъпва и така. Но той можа да го каже, а аз не. Трябваше ли да го упреквам заради това?
Стоичков просто описа с думи едно изтезание, което животът извършва и приема за даденост.
В неговия език няма кавички. В езика на лицемерите те изобилстват.
…
Той е това, което повечето от вас никога няма да бъдат.
Но защо не сте спокойни?
…
И не се опитвайте да го вкарвате в мравуняка.
…
Опитаха се да го нарисуват с моливчетата си – и сега се сърдят, че той бил по-различен. С моливчетата си може да дочакат благодарност от политиците например, които ухажват. От него – никога.
…
Не ми е приятен този текст, за първи път, откакто пиша за „Труд” дописките си.
Освен това, вероятно няма и да се хареса на някои. Не е кой знае колко важно това, макар че не е и без значение. Ако се бях опитвал 30 години да се харесвам на всички, сега щяхте да ме познавате като водещ на „Панорама”.
Свестните хора от години са минали в нелегалност. А ония от тях, които все пак можем да срещнем, все повече намаляват. За сметка на това задниците се увеличават.
И говоренето за задници – също. Някои водещи го правят с увлечение. Те се подиграват дори с възнесението Христово. Един от тях пък не искал да бъде българин като Стоичков.
…
В деня, когато един фоторепортер стана за малко „звезда”, понеже беше ударен от Стоичков, се случи и още нещо.
Върховният касационен съд на Италия не разреши на „Кориера дела сера” да отпечата фотоси на Берлускони, и разпореди да бъдат отнети от редакцията на вестника. Защото нарушавали личното му пространство.
А папараците, подгонили колата на принцеса Даяна и Доди ал Файед от парижкия „Риц”, и причинили катастрофата и смъртта им,със сигурност ще бъдат съдени и осъдени.
…
Цяла седмица се занимаваха със Стоичков.
В замяна на това имаше само пет реда за клеветниците на Генджев, които уж твърдяха, че са дали подкуп на съдии. По този начин журналистиката сама си пречи.
…
Излиза, че за да станеш „звезда”, макар и за един ден, трябва Стоичков да те набие.
И да отвориш уста като пещера.
Стоичков уважава, когото трябва. И с бълхите също се държи естествено.
Като се държите като Джонс / Бел. ред.: В САЩ така наричат обществените тоалетни/ получавате нужното.
Лошото е, и това винаги ме е дразнело, че Левчев например не иска да се държи като Стоичков със собствените си насилници.
***
Пълен текст:
[ Ссылка ]
