РОДИНА

Сънувах пак Родината си,
на баща ми ръка целувам,
майка чака си реда през сълзи…
За тази красота всеки миг умирам.

Родино, велика си! Прости ми,
че се скитам от трън та-на глог.
Повярвай ми поетите са луди,
те избират теб – за свой Бог!

По младите и зелени усои,
за нашата-ваша чест и слава,
в щастие някога живяха герои.
Доблестта им дълбоко в нас остана.

Сънувах пак Родината си,
в която всеки беснее като враг.
Да се махне от нея мечтае си,
и да повлече със себе си и своя брат...

каТЯ

свернуть