Даскал Ботевото училище е разположено в центъра на град Калофер. Носи името на видния възрожденски учител даскал Ботьо Петков - бащата на поета - революционер Христо Ботев.
Даскал Ботевото училище е открито през 1848г. Било е построено по инициатива на бащата на Ботьо Петков. Съградено е изцяло с дарения и доброволната помощ на будните калоферци. През 1980г. външният вид на сградата е възстановен във вида от 1865г. и училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело
в България и конкретно в Калофер.
На приземният етаж е художественият отдел на музей ''Христо Ботев". В изложбата са експонирани оригинални произведения на български творци, пресъздали образа на Христо Ботев върху платно и камък. Фактически училището се намира на на вторият етаж, където е постоянната експозиция "Просветното дело в Калофер през Възраждането".
Тук, благодарение на възстановките, посетителите могат да се върнат назад във времето на Възраждането, потапяйки се в атмосферата на класните стаи, разказите за взаимо-спомагателния метод на учене, писането на пясък или с кремък или докосвайки се до интересните пособия, използвани от някогашните даскали.
Пред сградата е запазен камъкът, от който младият Христо Ботев произнася огненото си слово на 11 май 1867г. против властта, след което е принуден да емигрира. До сградата е издигнат бюст-паметник на даскал Ботьо Петков.
Ботъо Петков (1815 1869г.) учи в Карлово, където завършва школата на Райно Попович, а от 1840г. учи в Одеската семинария. Със своите качества на училищен организатор и добър педагог Б. Петков се налага бързо като един от най-видните учители не само в Калофер, но и в цялата страна.
През 1846г. Б. Петков се оженва за Иванка Стойкова Дрянкова. Тя ражда 9 деца, от които още като малки умират три. Женитбата свързва още по-здраво Б. Петков с Калофер.
По това време градът строи ново училище, тъй като старото, изградено почти преди 6 години, се оказало недостатъчно. Благодарение на грижите и усилията на Б. Петков училищната библиотека се снабдила с редици ценни книги, в това число на руски и френски език. Обременен материално, Б. Петков напуска Калофер през 1854г. и се уславя за учител в Карлово, където се надява да намери по-благоприятни условия за работа. Нуждата и мизерията си обаче остават постоянен спътник на неговото семейство, което живее по чужди къщи и разчита единствено на учителската му заплата. Той е унижаван от чорбаджии, притискан от мизерия, болен от туберколоза, загубил в продължение на 3 години 4 от децата си. Остава дълбоко загрижен за съдбата на своя първороден син. Б. Петков преживял твърде тежко своите последни години. Умира през 1869г. В Калофер обаче остава неговото училище. Клипът е от поредицата ''Златна мисия''.
