[ Ссылка ] представя: Текст за трансформиращ преразказ - "Когато триъгълникът не е тъпоъгълен"
Фейсбук: [ Ссылка ]
Фейсбук група: [ Ссылка ]
Инстаграм: [ Ссылка ]
Дискорд канал: [ Ссылка ]
Патреон: [ Ссылка ]
Абонирайте се!
КОГАТО ТРИЪГЪЛНИКЪТ НЕ Е ТЪПОЪГЪЛЕН
Досьо излезе умърлушен от лекарския кабинет. Биеше първият звънец и децата се прибираха по стаите. Нямаше време дори да прескочи зад ъгъла, където го чакаха Живко и Патри. Беше го яд, че точно него разобличиха. …
Все пак Досьо реши, че не всичко е загубено. Трябваше да намери изход! Мозъкът му заработи бързо. Да избяга? Глупости, отхвърли Досьо тази възможност. След цялата история с лекаря бягството можеше да доведе до лоши последици. Пък и да си избягал, значи направо да си виновен. Виж, ако те изгонят? Точно така, ето правилното решение. Трябва да го изгонят. Но как да стане това най-лесно и най-бързо? Действително имаха час по пеене при Петров, а до втория звънец оставаха минути. Петров гонеше мъчно и никога нямаше да изгони Досьо, защото знаеше, че ще му достави удоволствие — Досьо не обичаше пеенето и беше абсолютно немузикален. Щеше да го накара да изпее нещо сам, та целият клас да се превива от смях. Значи трябваше да направи някоя пакост още преди часа.
Огледа се и видя, че от дъното на коридора идва учителят Коста Русев. Висок, около петдесетгодишен мъж, той имаше прошарени коси и нещо величествено в походката. В едната си ръка държеше дневник, в другата — голям дървен пергел и триъгълник. Досьо се страхуваше от Русев, но нямаше как, трябваше да направи нещо неприлично, за да бъде изгонен. Мозъкът му отново заработи като кибернетична машина и даде за миг отговор на поставената задача. Отиде веднага до най-близката врата, извади тебешира, с който си беше натрил езика, и започна да пише:
Триъгълника…
Чувствуваше приближаващите се стъпки на учителя, долови и учудения и уплашен поглед на дежурния ученик, който искаше да го предупреди за надвисващата над главата му опасност. Планът на Досьо беше да напише „Триъгълникът е кръгъл…“ и нещо обидно след това, но не много обидно, защото все пак… Не успя обаче да намисли точно какво, тъй като строгият глас на учителя го прекъсна:
— Браво бе!
Досьо се обърна рязко и застана мирно. Направи се на изненадан и уплашен.
— Триъгълникът значи е кръгъл. Браво! — повтори учителят.
На него, разбира се, и през ум не му минаваше, че Досьо счита, че триъгълникът е кръгъл. Той много добре знаеше, че Досьо иска да го ядоса, но не разбираше защо.
— Я кажи колко вида триъгълници знаеш? — попита той.
Досьо мълчеше.
— Един вид съм аз — каза Русев. — Хайде, подсказах ти, сега ти кажи останалите видове!
Досьо знаеше колко вида триъгълници има, но си мълчеше, защото почувствува, че учителят го подиграва.
— Дай си бележника!
Досьо го подаде с готовност и надежда.
— Триъгълникът не може да бъде кръгъл, моето момче — каза Русев. Досьо помисли, че е успял. Щом учителят се обърнеше към някого с „моето момче“, следваше изгонване.
— Кръгла може да бъде двойката. Точно една кръгла двойка ти пиша, за да разбереш, че има и тъпоъгълни триъгълници. Можеш да се гордееш, че си първият ученик, изпитан в коридора. Марш сега в клас! — подаде му той бележника.
Досьо тръгна с наведена глава към класната стая. Биеше вторият звънец.
