[ Ссылка ] представя: Езерното момче (откъс) - Павел Вежинов (Текст за трансформиращ преразказ) Дидактическа задача: Преразкажете текста от името на неутрален разказвач.
До хижа „Грънчар“ стигнахме по някакъв невъобразим път, изсечен като с едра, непохватна брадва направо в скалите…Тъй че като пристигнахме най-сетне на хижата, бях загубил всякакво желание за риболов. Езерото лежеше под мен, неподвижно и мъртво…Едва когато приближих съвсем, усетих свежия полъх на водата, чист като дъх на цвете.
Най-сетне закачих една малка пъстърва, стотина грама навярно и я помъкнах към брега. Макар и малка, дърпаше се много силно, бореше се отчаяно за живота си…Ако имах макар и капчица истинска човешка съвест, трябваше веднага да я върна в езерото. Беше ясно, че едва ли ще хвана друга, защо ми е само една риба, за да я хвърля след това, изсъхнала и погрозняла, някъде край брега. Но аз я сложих в кошчето и веднага я забравих, макар че тя все още се блъскаше в плетените му стени.
И скоро след това видях момчето. То се появи внезапно и безшумно, едва ли не като някакъв езерен дух. В първия момент дори се стреснах, макар че нищо по-невинно и мило не можеше да се появи тук пред очите ми. На пръв поглед бе най-обикновено момче, доста тъничко, в дълги сини панталонки и сиво пуловерче. Като че ли нямаше нищо особено във външността му. И все пак чувствувах, че не е така… Най-силно впечатление ми направиха очите му — кръгли и черни, с усещане за презрели вишни… После то взе кошчето и внимателно го отвори. Лицето му сякаш се озари, едва сега забелязах колко сдържана вътрешна хубост се крие в него.
— Колко е красива! — обади се то. — По-хубава дори от самото езеро!
Не му отвърнах, само се обърнах и погледнах озареното му лице. Никога досега не бях виждал някой да гледа така една обикновена умряла риба.
— Но тя е жива! — трепна внезапно момчето, сякаш бе отгатнало мисълта ми.
— Не ми се вярва — отвърнах аз.
Наистина пъстървата е нежна и чувствителна риба, умира доста бързо в сравнение с другите.
— Аз мога да я съживя! — каза момчето внезапно.
— Надали — сега за пръв път се усмихнах. — Надали, мойто момче.
— Наистина мога! — отвърна то сериозно.
— Добре, вземи я тогава, прави с нея каквото щеш. Облекчението и радостта, която почувствах в тоя миг, ми се сториха съвсем момчешки. И се опитах да обърна работите на шега.
— Ако я съживиш — казах аз, — тя може би ще изпълни три твои желания.
— Три са ужасно много! — каза момчето. — Едно е съвсем достатъчно. — И то се усмихна, за да покаже, че приема шегата. — Ами ако ме попита кое е вашето най-голямо желание?
— Не знам — отвърнах аз. — Може би да ми поникне коса.
То ме погледна любопитно, но голата ми глава бе доста добре скрита от рибарския каскет.
— Сигурно ще съжалявате! — каза момчето. — Има толкова по-важни работи на света.
Наистина изразяваше се прекалено изискано за едно десетинагодишно момче.
— Засега и това ми стига — отвърнах аз.
Момчето само се усмихна, с безкрайно внимание взе рибата в шепите си и се запъти към плитчините.
За реклама и запитвания: [ Ссылка ]
Facebook: [ Ссылка ]
Facebook group: [ Ссылка ]
Instagram: [ Ссылка ]
Discord: [ Ссылка ]
Patreon: [ Ссылка ]
Онлайн магазин: [ Ссылка ]
Абонирайте се!
